да поживеем по-добре

Само защото ръцете на смъртта са сухи, се страхуваме от тях...А тя не иска да ни сграбчи, тя просто идва за нас, когато е времето...А времето е непосилна за разбиране величина. Не и от нас, не и от хората... Вечно нищо не съществува. А смъртта - тя няма нищо. Всички тези чувства - злите, добрите, топлите, смразяващите - всичко това го няма отвъд. Само тук можем да свием юмруци. После ще ги отпуснем завинаги. Никакво усещане. Мисъл, хлад, биещи сърца. Чувствата принадлежат на живите. И хубавите и непоносимите. Да, аз ще умра. И ние всички ще умрем. Но да не бързаме. По-добре да поживеем да побързаме. Смъртта няма какво да ни предложи, освен сухите си, ледени ръце.