Любов

Там всичко беше като в приказка. А приказките се случват в миналото. Съвременна приказка звучи винаги като оксиморон. Може би в това се състои част от наказанието, когато имаш време да мислиш затова какво е щастието. Трябва любов. Трябва любов. Колко струва малко любов. Любовта е може би най-простата форма на себеотрицанието или себеотрицанието е най-простата форма на любов...Мъничко себеотрицание, а толкова трудно постижимо. Трябва обаче да си струва, щом всички говорят за любов. Щом всички говорят за любов и казват, че тя е Ресурсът. Тоя най-ценният ресурс, поради който има смисъл и е възможно да се живее, тогава защо влагаме толкова усилия в най-различни други неща, но не и в това да постигнем любов. Или иначе казано, ако аз постигна пари, успехи, ако имам късмета/средствата/способността да натрупам...красота, пари, предмети, дори и множество познати и приятели, и това не струва нищо без любов, тогава защо не започна от любовта. Липсва толкова много любов. В празните очи, в тъжното мълчание. Няма любов, там където срамът е обзел души, които довчера не са знаели какво е да се срамуваш, където страхът спира някого, преди изобщо да е тръгнал. Няма любов, там където се състезаваме, затова кой може и е повече и повече. Едно състезание, в което, никой не побеждава, ако накрая няма любов. И няма любов, там където аз и ти, и всеки от нас поодтелно, обзет от себе си, не може да види, да чувства тази приказка, която е днес. А всичко започва с мъничко отрицание. Отрицание на себе си. Себеотрицанието е най-простата форма на любов.