Някога отдавна, далеч от тук живяла суетата. Тя била така незначителна и смешна, че никой дори не подозирал за съществуването и. Така хората, лишени от нейното глупаво присъствие, не се сравнявали помежду си и не се опитвали да докажат кой е по-добър. Работели заедно, помагали си, а дните им били изпълнени с искрен смях и веселие. А тъжните моменти били споделяни така бързо, че се разсейвали и отлитали, добре забравени от всички.
Тогава нямало никакви разделения. На никого не му били нужни. Тъй като никой не се нуждаел да мисли за това как точно изглежда в очите на другите, и никой не се страхувал от околните. Хората въпреки това били много умни, защото никой не се занимавал с глупости , за да угоди на някого и никой не изговарял такива. Всеки казвал това, което мисли, и най-важното мислел това, което казва.
Хората не си и завиждали. Тъй като любовта била основното движещо чувство между тях, се стараели всеки да живее добре. А завистта нямала почва там, където никой не мислел затова, какво повече имат другите. И всеки знаел отлично, че е Божие дете, така обичано и ценено, както всички останали, което пораждало обич и взаимен респект.
А като нямало завист, нямало и безсмислен гняв, нито комплекси за малоценност, нито пък каквито и да било личностни конфликти. И тъй като при липса на суета, нямало класови, расови и други различия, а хората не били способни да ги различават, също така както ние днес не отдаваме значение на разликата между кестеняви и черни коси, никой не си позволявал да пренебрегва някого, или да се срамува, че контактува с него.
Разбира се, спорове имало, но това били градивни спорове. Например как най-добре може да се свърши дадена работа.
Този свят бил толкова перфектен, че чак мъничко скучен, но бил светъл, чист и мирен.
Този свят освен това никога не е съществувал. И никога няма да съществува, може би. Да, днес суетата вирее, издига и съсипва с лека ръка. Разрушава и тежи.
Но аз вярвам, че нашата способност да я различим и да и се противопоставим, може да направи средата, в която живеем като един малък оазис, който да кара всеки да разбере, колко глупави са повечето проблеми, които имаме и колко тъжно е, че пропиляваме енергията си в суета...
Защото зная, че едно няма да се промени. Всеки от нас е едно обичано Божие дете. И е еднакво обичан и ценен. Всичко останало е суета.
