Ти си просто цвят
от моята дъга.
Ти си като дъх
по моето стъкло.
Топъл и прекрасен
като сгряно мляко.
Галиш мойте рани
с парче памук.
Ти си като есен
след горещо лято.
Като хладък дъжд
в моя топъл ден.
Ти си чувство
в меланхолична песен.
Ти показваш ми,
че аз съм в мен.
Ти си просто цвят
от моята дъга.
Ти си като плът,
ала живееш като дух.
Нека има слънце
и мъничко тъга.
И тогава да вали.
Да те видя аз...
