Когато всичко отиде твърде далеч ми се иска да се завърна. В самото начало. Кой знае коя поредна крачка е била в повече? Коя грешка е била прекалената... Коя дума е била твърде кривата.
Когато започнеш да казваш твърде често "аз", да трепериш от гняв, да тропаш с крак тогава може би е твърде далеч. Когато сълзите се търкалят от вина, когато всичко изглежда твърде объркано, когато отказваш да приемеш, че има път...
Понякога изглежда сякаш всичко е низ от злощастни случайности, неподлежащи на контрол, дошли без ясен повод и причина. Въпрос на лош шанс...
Винаги съм вярвала, че егоизмът е най-лошото, което може да ти се случи. Но не знаех, че това е, което ти се случва постоянно. Въпросът не е да заличиш егото си, може би просто трябва да го впрегнеш, да го овладееш, за да не стане по-силно от теб и да започне да те води. Но това не става от веднъж, това са постоянни вътрешни питания - постъпвам ли правилно или не, и пак нямаш сигурност, че е така.
Какво би направил? Би ли се изправил срещу себе си, би ли си признал грешките, би ли поискал прошка. Или ще се мъчиш в собствената си невярност? Невярност към себе си, към мира си, към тези, които обичаш.
Когато всичко отиде твърде далеч, може би трябва да се радваме, че най-сетне сме го забелязали. Защото знаем, че е време да се върнем, преди да са се преобърнали колетата, каквото и да струва, колкото и да сме се отдалечили от пътя. И най-накрая ми се иска да вярвам, че дори когато всичко отива твърде далеч, това е било с причина.
неделя, 20 юни 2010 г.
неделя, 13 юни 2010 г.
За срещата със скорпион
Бих искала да имам един наръчник - как да се пазим от неприятни ситуации и с неприятни за нас хора. Тук бих могла да чуя най-различни мнения:
1-ви тип отговори: "Когато някой е злобен и се чувства добре от това, когато ти се чувстваш зле, трябва да отвърнеш със същото, защото такива хора не разбират друг тип поведение"
2-ри тип отговори: "Не бива да обръщаш внимание на такива хора, съответно, трябва да ги игнорираш и да мислиш само за себе си"
3-ти тип: "Не можеш да отвърнеш на такива хора по същия начин, защото няма как да победиш, единствения начин да се справиш с тях е да останеш себе си".
Много си мислих за тези неща в последно време. МИслех си за моментите, когато човек се чувства слаб, когато отново се чувства като дете, когато обстоятелствата, мислите и ситуацията е такава, че всичко е объркващо и той се чувства по-раним от обикновено. Такива ситуации има всеки един от нас в даден момент. Да оставим настрана факта, че човек е по-чувствителен обикновено, но някакси като че ли често в такива моменти има хора, които надушват това, опияняват се от слабостта ти и като хищници в джунглата те нападат още по-жестоко". Това е, като хищник да помирише вече ранена плячка. Не съм сигурна от какво се движат точно тези хора, но подозирам, че и те не се чувстват особено щастливи от това.
Ясно е, че ако отвръщаш на озлоблението с озлобление, единственото, което можеш да направиш е да вредиш, но не само на другия, а и на себе си. Злобата е изтощаващо чувство. Но да речем методът с доброто отношение просто не функционира. Да игнорираш подобни хора също е нереално, защото те просто са в средата ти. Налага се да работиш, да разговаряш, да живееш с тях. Ясно е, че трябва да се опитваш да бъдеш добър. Ясно е, че това е единственият правилен начин. Че ако имаш търпение човекът може би все някога ще поддаде и ще умекне. Може би дори по някакъв начин ще се промени. Може би някой ден ще се разбирате. Не е необходимо да ставате приятели, но поне ще се разбирате.
Нямам никаква представа... А може би тези хора просто са такива, каквито са и трябва да приемем, че такива хора в живота ни винаги ще има.
Няма да забравя една история, която чух преди време. Разказваше се за скорпион и жаба на брега на едно езерце. Скорпионът отива при жабата и и казва: "Моля ти се жабке, преводи ме през езерото". Жабата е добра, но не толкова глупава и казва "Как ще те преведа, като ти ще ме ужилиш". Но скорпионът настоява:"Моля те, жабке, няма да те ужиля, аз не съм лош.Само ме преводи"...Жабата помислила и накрая склонила. Качила скорпионът на гърба си и го превела през езерцето.Когато стигнали до другия бряг скорпионът я ужилил. Умирайки жабата, попитала "Защо го направи, нали ми обеща?"..."Да, жабке - отвърнал скорпионът - но все пак съм скорпион".
Не знам дали историята отговаря достатъчно точно на оригиналът, но понякога ми се иска да мисля, че все пак всички сме хора. И много ми се иска да не мисля, че някои все пак са и си остават зли.А може би съм просто една наивна жаба...
1-ви тип отговори: "Когато някой е злобен и се чувства добре от това, когато ти се чувстваш зле, трябва да отвърнеш със същото, защото такива хора не разбират друг тип поведение"
2-ри тип отговори: "Не бива да обръщаш внимание на такива хора, съответно, трябва да ги игнорираш и да мислиш само за себе си"
3-ти тип: "Не можеш да отвърнеш на такива хора по същия начин, защото няма как да победиш, единствения начин да се справиш с тях е да останеш себе си".
Много си мислих за тези неща в последно време. МИслех си за моментите, когато човек се чувства слаб, когато отново се чувства като дете, когато обстоятелствата, мислите и ситуацията е такава, че всичко е объркващо и той се чувства по-раним от обикновено. Такива ситуации има всеки един от нас в даден момент. Да оставим настрана факта, че човек е по-чувствителен обикновено, но някакси като че ли често в такива моменти има хора, които надушват това, опияняват се от слабостта ти и като хищници в джунглата те нападат още по-жестоко". Това е, като хищник да помирише вече ранена плячка. Не съм сигурна от какво се движат точно тези хора, но подозирам, че и те не се чувстват особено щастливи от това.
Ясно е, че ако отвръщаш на озлоблението с озлобление, единственото, което можеш да направиш е да вредиш, но не само на другия, а и на себе си. Злобата е изтощаващо чувство. Но да речем методът с доброто отношение просто не функционира. Да игнорираш подобни хора също е нереално, защото те просто са в средата ти. Налага се да работиш, да разговаряш, да живееш с тях. Ясно е, че трябва да се опитваш да бъдеш добър. Ясно е, че това е единственият правилен начин. Че ако имаш търпение човекът може би все някога ще поддаде и ще умекне. Може би дори по някакъв начин ще се промени. Може би някой ден ще се разбирате. Не е необходимо да ставате приятели, но поне ще се разбирате.
Нямам никаква представа... А може би тези хора просто са такива, каквито са и трябва да приемем, че такива хора в живота ни винаги ще има.
Няма да забравя една история, която чух преди време. Разказваше се за скорпион и жаба на брега на едно езерце. Скорпионът отива при жабата и и казва: "Моля ти се жабке, преводи ме през езерото". Жабата е добра, но не толкова глупава и казва "Как ще те преведа, като ти ще ме ужилиш". Но скорпионът настоява:"Моля те, жабке, няма да те ужиля, аз не съм лош.Само ме преводи"...Жабата помислила и накрая склонила. Качила скорпионът на гърба си и го превела през езерцето.Когато стигнали до другия бряг скорпионът я ужилил. Умирайки жабата, попитала "Защо го направи, нали ми обеща?"..."Да, жабке - отвърнал скорпионът - но все пак съм скорпион".
Не знам дали историята отговаря достатъчно точно на оригиналът, но понякога ми се иска да мисля, че все пак всички сме хора. И много ми се иска да не мисля, че някои все пак са и си остават зли.А може би съм просто една наивна жаба...
Абонамент за:
Публикации (Atom)