Миналото е като един полузабравен сън. Събуждаш се, не помниш много, но емоцията те стяга леко за гърлото. Случило ли се е, не е ли. В първите секунди на пробуждането реалността е още трудна за напипване. И за чувстване.
А дойде есента. Прозорците не са залостени. Време е да отлетя. Да вярвам ли в крилете си. Всичко е като илюзия. Но искам да те срещна там. Теб от съня си. До мен в ятото.
