грижа за душата

Кафето е силно и топло. Едно топло начало. Компенсиращо мрачното време. Поне донякъде. Очите ми са пълни с кръвонасядания. Спомен от три четвърти бутилка шампанско и почти непосредствено след това цяло кълбо от усукани една в друга тежки мисли. Бих разлистила любимия ми онлайн-съновник, но сънищата са станали толкова много, че трябва да си ги записвам за по правилна интерпретация. Като цяло е интересно да интерпретираш себе си, когато си забравил да се разбираш, когато не се познаваш и не знаеш кога за последно си се срещал със себе си, защото все си нямал време, или си бил зает с нещо друго, по-приятно вероятно. Можеш да интерпретираш и предсказваш по очните си ябълки, по мускулния си тонус, по безбройните откачени сънища, извирали били някъде от подсъзнанието, и ни подсказвали какво трябва да променим. Но, за бога, по-добре да не интерпретирам по сутрешното настроение. Нито по вечерното след самотно изпита доза шампанско. И без драматизъм. Драматизмът е въпрос на художествена интерпретация. Но каквото изкуство си спретнеш, хм, такова ще трябва да консумираш. Отпивам глътка топло кафе и се чудя кога ли ще се събудя. А може би няма. Може би непрекъснато ще живея в някакъв вид просъница, в който нямам време, ей така като стари приятели, да се срещна със себе си и да се разберем най-сетне, защо не сме се чували толкова време и защо така сме избягвали волно или неволно хармония в отношенията си. Тая просъница е толкова реална, колкото и не е. Не само подсъзнателните сигнали имат нужда от интерпретация. Никога не можеш да си сигурен дали си събудил напълно съзнанието си. Но от това ниво на будност, в което се намирам ми стига да знам, че на очите им им трябват няколко шепи ледено студена вода. На тялото ми - чаша топло кафе и разходка по пътя. На схванатите ми рамене, две грижовни ръце...моите. Срещата със себе си има тая позитивна страна и е дотам необходима, че ти става ясно, че бутилката тази вечер трябва да остане затворена, че кълбото с тежки мисли трябва да се изгори, че душата трябва да бъде обгрижвана, така както никой друг не може, защото за добро или лошо, само ти знаеш, по дяволите, само аз знам, кое рамо точно ме боли.