полусън

Искам да се превърна в утрото, в нежното бялото чистото утро, навярно неделно, да се впусна изпод щорите на прозорците ти,  тъмнината на стаята ти да се влее с мен, да затанцуват лъчите ми, и да се впусна като целувката на слънцето върху подпухналите ти от съня устни. След това да се превърна в жена, истинска, топла и бяла ухаеща на пролетно утро, цялата от обич излята за тебе да се вмъкна под завивките ти и да положа глава до сърцето ти. И да погледам потрепващите ти очи, нежната извивка на устните ти, когато неосъзнато се усмихваш, там където дясното ъгълче на устните ти сочи към две малки бръчици...две леки дъги от твоя чар.
Така обичам как ме гледаш, очите ти се смеят като дете, което току що е получило своята най-нова играчка, присвиват се леко, а зениците ти широки и зелени се провират в моите и ме заслепяват. И тогава ми става смешно какво казват за теб, какъв си бил, какъв не си, като накрая в прегръдките ми цялата ти сила, мъжество, всичките ти мъжки предимства и недостатъци се стопяват пред очите ми и между ръцете ми остава едно момче, чисто и невинно, по детски понякога наивно със сърце, отворено за мен.
Понякога се питам обичам ли те или съм тъй влюбена в чувството, че съм ти  необходима. Когато ръцете ти не мирясват, когато вървим до друг, а вечно търсят моите, макар че тогава и моята и твоята ръка замръзват от студ, когато ме обгърнеш с ръце и допреш глава до корема ми и дълго, дълго се оставяш да провирам пръстите си през косата ти, когато направя нещо за теб, а ти не казваш нищо, само ме поглеждаш с онзи поглед на възхищение и обожание....дали не съм влюбена именно в тези неща. Дали просто не ми харесва какви нови желания изпитвам...и с лека стъпка и любов започвам да сътворявам кулинарни порции обич, да пека сладки от нежност...опитвам да отмахна болката ти от сърцето, от лицето, от раменете ти, кога с думи, кога с пръсти, кога с целувки... Когато очите ти помръкнат, го усещам само за миг и тъй съм вгледана в тебе, че знам винаги какво ти е...не ми трябва да питам. А най-голямата болка е, когато аз по някаква причина съм предизвикала мрака в изражението ти....
Затова понякога докато лежа до теб просто ми се плаче. Плаче ми се, защото толкова щастие никога не съм имала, сякаш всяка единична клетка от теб, сива, полумъртва, изпъната от напрежение се е изпълнила и омекотила от чиста любов. Плаче ми се, защото осъзнавам, че точно в този миг съм толкова щастлива, че съжалявам себе си за времето, в което те е нямало до мен. Плаче ми се, задето вярвам, че нищо тъй хубаво не продължава вечно и се питам как ще живея след това...
А понякога просто ме е страх. Че любовта ми към теб е пролетна буря. Един проливен сутрешен дъжд, който бие по стъклата и заплашва да остане дълго, опиянявайки. Страх ме е, че е толкова силно и разумът ми и светът ми и всичко, което съм учила ми крещи да изтрезнея от теб, също както от няколко чаши хубаво червено вино. Страх ме е, че също като хубаво вино, твърде бързо искам да те изпия. Че това, което ме караш да изпитвам надделява над мен...и се питам дали ще издържиш, да, знаеш ли, аз самата понякога трудно издържам със себе си...
Но сега искам да забравя всички страхове. И като топла утринна милувка да се прокрадна в съня ти, да го разбъркам, да се смеся с него и когато се събудиш той да продължава...и за теб и мен, като приказка, чийто музикален фон е само ритъмът на сърцата ни...

затова са приятелите...

Преведох тази песен на Стиви Уондър - thats what friends are for за моя приятелка, преди да замина за Германия.


Никога не съм мислил, че бих се чувствал така
и доколкото мога съм щастлив, че имам шанса да кажа,
че вярвам, че те обичам...

И ако някога се наложи да ида далеч,
Е, тогава затвори очи и се опитай да си спомниш начина, по който се чувстваме днес,
а ако не можеш да си спомниш....

Продължавай да се усмихваш
Продължавай да блестиш....
Знаейки, че винаги можеш да разчиташ на мен
със сигурност
затова са приятелите...

в добри и лоши времена
аз ще бъда на твоя страна завинаги
затова са приятелите....

И тогава
Във времената, в които сме разделени
просто затваряй очи и знай
че тези думи идват от сърцето ми
а ако не можеш да си спомниш...

Продължавай да се усмихваш...
Продължавай да блестиш
Знаейки, че винаги можеш да разчиташ на мен
със сигурност
затова са приятелите...

Страх

Още ме е страх от тъмното.
От странните сенки навън от дърветата.
От биещия в прозорците ми вятър и от потракващата врата.
Още ме е страх от тишината.
И още искам приказки за "лека нощ".
Или просто целувка по бузата.
Още си мечтая преди да заспя.
И рисувам светли образи за чудно бъдеще
или просто за любов и нежност.
Още ме е страх от тъмното.
Ала повече да съм сама в тъмното.
Или просто страх ме е да съм сама...