Като супер-герой
изгубил своите сили,
аз лежа в свойте сини завивки...
А те топли са - толкова топли,
че чак си мисля, че е мило от тяхна страна,
че ги имам...
...и че толкова вярно поредна нощ ме завиват.
Независимо дали имам сили,
или напълно съм ги изгубила.
Независимо дали съм сама,
или още някого съм приютила,
и на сутринта винаги също ги имам.
Не ме питат къде съм била,
когато покриват студените пръсти
на престъпните ми стъпала,
просто ме покриват...
и ме отделят от света,
който сама съм сътворила.
И не ме сочат с пръст,
че съм се провалила...
Не ми казват: видя ли сега,
че си се заблудила...

Аз обичам да бягам в нощта,
и е така приятно,
че не ми трябва да съм супер герой
под сините ми завивки.

Цигара

Хартия, филтър и тютюн...Свиваш в пръстите си по навик, залепваш и палиш. Поредната доза. Доза мир. Откраднат миг, когато няма спиране, винаги можеш да спреш за по цигара. Легално и в повечето случаи толерирано. Не биваш осъждан, че си слаб. Понякога дори биваш разбиран, от другите пушачи поне. И аз се радвам на моята цигара, защото тя ме разбира. Не иска нищо от мен. Толкова е хубава, колкото си я направя. Вредна, но тънка. И толкова предвидима.
Има толкова много реалности. Черни и бели, и цветни. Понякога заслепяващи. Цигарата ме връща към моята. Там, където ми е най-уютно, защото я познавам. Имам хиляди случки с цигарата. И толкова много познанства, от на по цигара, превърнали се в топли усмивки от някоя снимка. Ако не пушех, животът ми щеше да е много по-различен. Като ефектът на пеперудата, но много по-силен. Много хора щяха да останат в периферията за мен. Главно много пушачи. Щеше да е някак скучно. И някак повърхностно. Някак твърде здравословно. А аз не искам да живея здравословно. Малко ли е смокът, всичките Е-та, вируси...Та мога да си позволя и цигара, щом това ще направи живота ми по-богат. Или по-интересен. Да ме прощават непушачите - и те са интересни хора, но не могат да разберат какво е. Да излезеш за по цигара, когато имаш нужда не толкова от цигарата, а от придружителя, а дори и да си сам, не си толкова сам с нея. Ако е слабост, нали е човешка, а слабости имаме всички. Но всичко, което сега се питам е, какво щеше да бъде, ако не пушех. Толкова много хора нямаше да бъдат в живота ми или поне не в сърцето ми. Толкова много хора, които не съм искала да срещам, също щяха да останат далече...Съвсем различни мисли, хора, ситуации...дали по-добри, никой не знае.
Ако не пушех, нямаше да изляза онази вечер там навън. И нямаше да те срещна. Нямаше да изляза с теб, и нямаше да те целуна. После нямаше да треперя за теб, нямаше да те обичам и нямаше да ти го кажа. Нямаше да ти се доверя. Нямаше да разбера какво е любов. Но нямаше и да разбера, че не зная какво е. Нямаше да се чувствам като едно с теб. Но нямаше и сега да пуша, опитвайки се да забравя. Да забравя за теб, че сме били, и че пуша. Ако не пушех, навярно нямаше да допускам толкова грешки. Нямаше да те нараня. Нямаше да бъда толкова смела, чувствайки се по-добре с цигара в ръката. И толкова опиянена, когато никотинът се смеси с алкохола в кръвта ми...Ако не пушех, нямаше да те познавам. Може би някого другиго. И себе си нямаше да познавам, така както се познавам сега, защото щях да бъда някоя друга. Защото всичко, което се случва ни моделира и променя. Невъзвратимо. Ако не пушех сигурно щях и да дишам по-добре сега, и нямаше да се питам дали изобщо е вярно...
че това, което някои наричат съдба, за мен често се оказва ... цигара.