Като супер-герой
изгубил своите сили,
аз лежа в свойте сини завивки...
А те топли са - толкова топли,
че чак си мисля, че е мило от тяхна страна,
че ги имам...
...и че толкова вярно поредна нощ ме завиват.
Независимо дали имам сили,
или напълно съм ги изгубила.
Независимо дали съм сама,
или още някого съм приютила,
и на сутринта винаги също ги имам.
Не ме питат къде съм била,
когато покриват студените пръсти
на престъпните ми стъпала,
просто ме покриват...
и ме отделят от света,
който сама съм сътворила.
И не ме сочат с пръст,
че съм се провалила...
Не ми казват: видя ли сега,
че си се заблудила...

Аз обичам да бягам в нощта,
и е така приятно,
че не ми трябва да съм супер герой
под сините ми завивки.