Често нищо не е както трябва. Обърква се. Преплита се като паяжина. Сънища, ден, реалност. Какво означава щастието. Какво значи реалност, щом се събуждаш толкова щастлив от един сън.
Не ми трябва даже кафе. Да ми разваля усещането. Усещането от любов. Понякога е толкова е трудно да я чувстваш. Когато всичко се обърква особено.
Градът е съботен, хладен, сградите - сиви. Не знам докога ще се въртя в кръг. И все ще гледам замислено през прозореца.
Моите най-верни приятели - таблетките сутрин, и после кафето, цигарата, която с нетърпение съм свила, и меланхолията.
Не е тъжно да си луд, винаги има някой, който да е толкова луд, колкото тебе.
Реалност, ден, студен въздух влиза през прозореца, и дразни дробовете ми. Цигарите...
Аз мисля твърде много, аз драматизирам, аз повишавам тон заради незначителни неща, гъна се като бреза. И това е единственото, което е възможно. Когато чувствам в един сън повече любов, отколкото в реалността изобщо мога.