Това са мигове, подхвърлени като шепа билюри да се разпиляват по стръмната улица. Всеки ден.
Чаша горещ шоколад с много сметана. Когато изядеш сметаната, остава отдолу само скучен шоколад. На фона на сладкия сметанов вкус всичко е някак по-скучно.
Човек в трамвая чете вестник "Комсомолская правда". Не знаех, че съществува още. Намирам го по някакъв начин интересно. И се опитвам да се досетя, на кого да разкажа нещо такова, което хем е интересно, хем не е, хем дали това ще предизвика някакъв коментар е силно зависимо от това, дали човекът изобщо е чувал вестник "Комсомолская правда"....с допълнение "в Европе". Така е в тази част на Европе. Може да нямаш на кого да споделиш и посочиш нещо толкова безсмислено. Въпреки това вътрешно изпитвам някаква солидарност с този човек четящ своя вестник, който му дава вероятно усещането, че сега е някъде в Русия или поне, че Русия е дошла с него във вид на вестник с такова именито заглавие. Поглеждам го обаче и виждам, че е доста смръщен и решавам да не се занимавам вече с мисли затова.
В Европе е хубаво, мисля си. И си го повтарям. Повтарям си го така, че да има ефект от повторението. А ефектът - обратен. Но Европа не е виновна. Хората са си виновни. И този малко по ужасен град от средно-статистическото.
Жена с един хотел и три ресторанта ме блъска грубо. Все едно ми е. И пак не ми е. Колега на работа ми разказва коя била. Дори да е папата, не ме интересува.
Всъщност много малко неща ме интересуват. Може би, защото съм надарена /условно/, може би е някой досаден модифициран ген. Когато всичко навън блести, окичено в гирлянди и светещи ангелчета, когато хората бързат да си купуват подаръци и форми за шоколадови бонбони и се напиват с греяно вино на студа, аз виждам множество неосветени кътчета. Които никой няма и да освети, защото не ми пука, и защото няма да получи пари за това.
Светът е толкова далече от това, което съм си мислела. Някога някъде за кратко бях обвинена в наивност.

Често нищо не е както трябва. Обърква се. Преплита се като паяжина. Сънища, ден, реалност. Какво означава щастието. Какво значи реалност, щом се събуждаш толкова щастлив от един сън.
Не ми трябва даже кафе. Да ми разваля усещането. Усещането от любов. Понякога е толкова е трудно да я чувстваш. Когато всичко се обърква особено.
Градът е съботен, хладен, сградите - сиви. Не знам докога ще се въртя в кръг. И все ще гледам замислено през прозореца.
Моите най-верни приятели - таблетките сутрин, и после кафето, цигарата, която с нетърпение съм свила, и меланхолията.
Не е тъжно да си луд, винаги има някой, който да е толкова луд, колкото тебе.
Реалност, ден, студен въздух влиза през прозореца, и дразни дробовете ми. Цигарите...
Аз мисля твърде много, аз драматизирам, аз повишавам тон заради незначителни неща, гъна се като бреза. И това е единственото, което е възможно. Когато чувствам в един сън повече любов, отколкото в реалността изобщо мога.