Чувствам те като дъжд след горещия ден,
виждам те като сянка след кратък слънчев момент,
дишам те като въздух, с дихание наслоен,
чувам те като песен...
...изпята вчера за мен.

***

Не се връщай към мойте очи,
образът ти в тях боли, и сълзи...
...изпълват небесата,
там където с теб летяхме.
Полетът не ни е дал крилата,
само че не знаели сме, че ще паднем.



Твоите пръсти непокорни
как нехайно те издават...
Леко разтреперани,
с хартийката играят
на поредната цигара.

Свиваш и мълчиш,
и ако проговаряш,
то е за да се държиш,
мислите щом те изгарят.

С теб мълча и аз.
Този път ще бъде
както ти решиш.
Щом цигарата догаря,
пламъкът не ще се задържи.

Спри, не я заравяй
в пепеливите угарки, спри...
не ме забравяй,
даже пръстите да изгориш,
аз ще ги погаля...

Пепелта и запази,
може да те противи,
нежно на дланта си, и я целуни,
чуй ме, друго не остава...
...щом цигарата така горчи.