"Чашата е винаги наполовина пълна. А ако е празна, наливам още"
Често чувам, че животът е поредица уроци. Дали учим от тях или не, те се повтарят непрекъснато, докато накрая не склоним и не обърнем внимание. Един от най-важните уроци обаче е да вярваш в себе си, в хората, в бъдещето, и дори в настоящето, дори когато това настояще е толкова нетърпимо, че ти иде като един същински щраус да заровиш глава в пясъка, и да забравиш. Или поне да направиш "къща" съвсем по детински. Но все едно, това е то да порастваш - няма вече "къщи" и няма оправдания... Но дали това прави животът по-лош?
Обаче да вярваш звучи много просто. А всичко, което звучи просто, обикновено не е. Или обикновено зависи от това, доколко го владеем. За някои е просто да шофират, за мен е едно от най-сложните неща. А книжка във вярата не можеш да вземеш. Винаги има приравнителни изпити и никога не можеш да научиш всички правила, защото пътят на вярата е широк...най-малко колкото ума ни и най-много колкото сърцето ни. И обикновено се лутаме между тези две точки А и Б. Но независимо дали става дума за шофиране или за вяра, винаги трябва да се качиш и да запалиш.
Понякога ми се иска да имаше курсове по вяра. Но такива има всъщност непрекъснато. Само че началният час и място винаги са различни. Както и хората, които ни го преподават.
В тези моменти е просто необходимо да наостриш уши /и сърце/ и внимателно да си записваш. Както всеки урок, уроците по вяра е необходимо да се преговарят и да се практикуват. Понякога те ни учат на нови неща, които трябва да добавим към старите, понякога учим такива, които си противоречат напълно. Но един добър ученик трябва да умее да подновява тази информация...
И дори когато е много трудно, трябва да се знае, че има период на учение и търпение, и период да се наслаждаваш на успеха си. И в двата случая трябва вяра - когато учиш и ти е трудно, че ще успееш и това е само час от успеха, когато успееш - че успехът е реален и не последен...
Затова да вярваш, означава да се учиш на нея, да я преговаряш, да я пазиш и уважаваш, и да преговаряш и практикуваш всеки ден...За да не забравяш. Да не забравяш, че в повечето случаи си не само ученик, ами и учител.
