Цигара

Хартия, филтър и тютюн...Свиваш в пръстите си по навик, залепваш и палиш. Поредната доза. Доза мир. Откраднат миг, когато няма спиране, винаги можеш да спреш за по цигара. Легално и в повечето случаи толерирано. Не биваш осъждан, че си слаб. Понякога дори биваш разбиран, от другите пушачи поне. И аз се радвам на моята цигара, защото тя ме разбира. Не иска нищо от мен. Толкова е хубава, колкото си я направя. Вредна, но тънка. И толкова предвидима.
Има толкова много реалности. Черни и бели, и цветни. Понякога заслепяващи. Цигарата ме връща към моята. Там, където ми е най-уютно, защото я познавам. Имам хиляди случки с цигарата. И толкова много познанства, от на по цигара, превърнали се в топли усмивки от някоя снимка. Ако не пушех, животът ми щеше да е много по-различен. Като ефектът на пеперудата, но много по-силен. Много хора щяха да останат в периферията за мен. Главно много пушачи. Щеше да е някак скучно. И някак повърхностно. Някак твърде здравословно. А аз не искам да живея здравословно. Малко ли е смокът, всичките Е-та, вируси...Та мога да си позволя и цигара, щом това ще направи живота ми по-богат. Или по-интересен. Да ме прощават непушачите - и те са интересни хора, но не могат да разберат какво е. Да излезеш за по цигара, когато имаш нужда не толкова от цигарата, а от придружителя, а дори и да си сам, не си толкова сам с нея. Ако е слабост, нали е човешка, а слабости имаме всички. Но всичко, което сега се питам е, какво щеше да бъде, ако не пушех. Толкова много хора нямаше да бъдат в живота ми или поне не в сърцето ми. Толкова много хора, които не съм искала да срещам, също щяха да останат далече...Съвсем различни мисли, хора, ситуации...дали по-добри, никой не знае.
Ако не пушех, нямаше да изляза онази вечер там навън. И нямаше да те срещна. Нямаше да изляза с теб, и нямаше да те целуна. После нямаше да треперя за теб, нямаше да те обичам и нямаше да ти го кажа. Нямаше да ти се доверя. Нямаше да разбера какво е любов. Но нямаше и да разбера, че не зная какво е. Нямаше да се чувствам като едно с теб. Но нямаше и сега да пуша, опитвайки се да забравя. Да забравя за теб, че сме били, и че пуша. Ако не пушех, навярно нямаше да допускам толкова грешки. Нямаше да те нараня. Нямаше да бъда толкова смела, чувствайки се по-добре с цигара в ръката. И толкова опиянена, когато никотинът се смеси с алкохола в кръвта ми...Ако не пушех, нямаше да те познавам. Може би някого другиго. И себе си нямаше да познавам, така както се познавам сега, защото щях да бъда някоя друга. Защото всичко, което се случва ни моделира и променя. Невъзвратимо. Ако не пушех сигурно щях и да дишам по-добре сега, и нямаше да се питам дали изобщо е вярно...
че това, което някои наричат съдба, за мен често се оказва ... цигара.