може би

Не искам да изчезвам в умората на мислите,
не искам да заспивам, преди да знам, че има смисъл да съм изморена.
Да се изгубвам ми е лесно повече от всичко,
но някак трябва да повярвам, че всичко е с идеята да се намеря.

Не искам пак да бягам безпомощно към стрехите,
когато дъжд вали навън и буря се извива, аз искам да остана.
И да открия сетне как се виждат капките,
и как танцуват облаци, не, вече страх от мокротата не желая.

Не искам да вслушвам вече в теоремите,
доказани хиляда пъти от безброй известни не на мене учени.
Аз искам да открия просто своите,
единствено тогава в моите очи те ще станат истински.

Не искам да разказвам повече истории,
за принцовете смели, дето срещам, за принцесите красиви от приказки богати,
защото всеки има своя приказка,
която не по-малко страстно и с не по-малко убеждение разказва.

Не искам вече все да ми доказват,
доколко и в какво конкретно не аз, а някой друг е прав.
Вземете си спокойно вашта абсолютна истина,
пред нея предпочитам човек да съм си просто празноглав.

Аз искам да се будя в слънцето,
когато то изгрее днес за теб, за мен, за всички нас.
И да си кажа как е хубаво,
дори и никой по света да не познае моя глас.